Състоянието на европейската електронна търговия през 2019 г.
Изпращаме годината с поредния напредък в електронната търговия. С повече от 13% се очаква да нараснат нетните приходи в сектора B2C (бизнес към крайни клиенти) до края на 2019 г., а това са 621 млрд. евро. Освен това, БВП на континента скоро ще достигне 20 трилиона евро.
Тези данни са базирани на доклада на Ecommerce Foundation с проведено проучване в началото на 2019 г. Но това не е всичко, което можем да ви споделим за състоянието на европейската онлайн търговия и поведението на потребителите.
Страните от Северна и Западна Европа са най-благоприятни за печалба и развитие на проекти в сферата на онлайн търговията. Освен че имат най-голям БВП, в тези региони повече от 90% от населението използва интернет и в част от държавите около 80% пазаруват онлайн.
Какво още…?
1. Електронното пазаруване в Европа варира между 22% и 88%
В Европа се наблюдават сериозни разлики в интернет потреблението и пазаруването онлайн в различните държави. 88% от населението в Швейцария е пазарувало в интернет през 2018 г., а едва 22% от потребителите правят същото в Украйна. Висока активност има във Великобритания (87%), Дания (86%), Нидерландия (84%), Люксембург (82%), Германия (82%). Процентите спадат рязко в балканските страни като Турция (35%), България (31%), Северна Македония (31%), Румъния (26%). Умерен процент от населението пазарува онлайн в Полша (60%), Унгария (52%) и Гърция (49%).
2. В Източна Европа се отчита най-нисък процент на пазаруване онлайн
Страните от Източна Европа се представят най-зле от гледна точка на БВП, потребление на интернет и пазаруване онлайн. БВП на глава от населението за района е 19.028 евро. 71% от населението пък е използвало интернет за цялата 2018 г.
Този регион обаче предоставя и предимства за търговците. Електронната търговия на Балканите е на стартово равнище и тепърва ще се развива и ще се установяват водещите търговци. Населението постепенно осъзнава предимствата на онлайн пазаруването и има доста пространство за стартиращи магазини. Освен това търговците тук няма да срещнат толкова голяма конкуренция, както би било в Западна Европа.
Ето какво дава предимство на българските онлайн търговци: според НСИ, 85% от стоките българите са закупили от България. Само 35% от потребителите са пазарували от чуждестранни магазини през 2018 г. Обществото в България обаче не е готово за необичайни проекти и разчупване на статуквото, тъй като само 63% ползват интернет ежедневно и едва 31% пазаруват онлайн през 2018 г. Хората пазаруват основно дрехи и спортни стоки (75%), стоки за дома (32%), пътувания и резервации за хотели (21%).
Подобно е положението в Северна Македония и Румъния. Потребителите избягват електронното пазаруване, основно защото предпочитат да пазаруват в реални магазини, искат да видят продукта преди да го закупят и правят това по навик (Евростат, 2018 г.). Онлайн шопингът означава разчупване на стереотипите и излизане от зоната на комфорт за много клиенти.
3. Най-голяма перспектива за електронна търговия има в Северна Европа
Според доклада на Ecommerce Foundation, 93.3% от хората в Северна Европа са използвали интернет през последните 12 месеца. 86% в Дания и 84% в Швеция пазаруват онлайн. БВП на глава на населението в Северна Европа е с най-висока стойност за целия континент – 45,637 млрд. евро. Тези условия правят Северна Европа най-благоприятния регион за развитие на електронна търговия и стартиране на нестандартни проекти.
4. 65+ годишните пазаруват повече, отколкото си мислите
Възрастовата група от 25-54 г. пазарува най-много в интернет (42.23%). Следват хората над 65 години с 17.08%. Разделена по поколения, статистиката изглежда така: – Поколението X (35-54 г.) води класацията с 34% – Baby Boomers (55-74 г.) имат дял от 31% – 30% се полагат на милениалите (18-34 г.) – 75+ годишните са отговорни за 5% от покупките онлайн.
